Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Реси — неуловимият приятел
Реси — неуловимият приятел - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Реси — неуловимият приятел

Электронная книга - «Реси — неуловимият приятел». Краткое содержание книги:

Реси — неуловимият приятел
1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 61
Перейти на страницу:

Синият кит плуваше от море в море, от време на време ревеше, като плашеше акулите и изпращаше известия на китовете. Той знаеше, че както и преди, като чуе вик за помощ, пак ще бърза, презрял опасността, да се притече на помощ на брата си по кръв и няма да сбърка зова със сигнала на подводницата…

… Двамата диспечери — на Океана и Космоса — както обикновено си споделяха новини:

— Ало, Астронавт, у нас стана произшествие: докато ние с тебе сме дремали в дълбочините, тук, в океана, над главата ми някакви злосторници насмалко да захарпунят Нектон. Чуваш ли ме, Аст? Слушам.

— Разбрах те, Командор. Но не разбрах: новината приятна ли е или печална? Кой е този Нектон? Слушам.

— Ти наистина спиш в своята пустота, Аст. Спиш с отворени очи! Ти, който помниш всеки кратер на Луната, трябва да знаеш кой е Нектон: оня най-синият кит… Да не те е хванала сънната болест, Аст? Това е най-страшната болест на дълбочините, когато всичко в света изглежда с еднакво сив цвят, като твоята Луна. Слушам.

— Прав си, Командор, чак ми се гади от това еднообразие: Луната бързо омръзва. Спомних си кой е Нектон! Нашият брат, китът на дълбочините! Какво се е случило с него, Командор? На кого ръката можа да стреля по своя момък? Слушам.

— Не зная точно, някаква подводница. Нектон е добре. Наистина в кожата му е заседнал радиокуршум. Слушам.

— На твое място, Командор, аз бих намерил тази подла подводница, бих погледнал в очи тези бабаити. Но защо пък е трябвало да се целят в кита, Командор? Не е метеор, не е някой свършил работата си спътник — никак не пречи на корабите. Жив кит! Слушам.

— Още не съм разбрал, Аст. Най-интересното: знаеш ли кой спаси Нектон? Едно електронно куче, което може да плува не по-зле от риба и още един делфин… Делфинът е обикновен, а кучето — Реси или нещо подобно — е загадъчна личност. Каква история, Аст, а? Слушам.

— У вас на дъното фантазии колкото щеш. На делфина вярвам. Но куче-делфин, куче-риба е някаква нелепица. Или ти не си чул добре, Командор, или имаш слухови халюцинации от тишината. Слушам.

— Кълна се в свободния Нектон, Астронавт! Всичко до последна дума е истина. Не мога да го докажа, но има такова куче. Вярвам в него. Ще разпитам диспечерите на сушата и после ще ти съобщя всичко. Слушам.

— Дори ако ти математически докажеш, че твоето електронно куче е гений, смятай, че за мене то не съществува. Когато на моите планети започнат да докарват животни от земята, аз пръв ще предложа закон: механически не! Космосът е препълнен с разни електронни дяволии, а живо — почти нищо… Слушам.

Професор Громов и Радж Манас направиха последна разходка из резервата. След залавянето на сънния стрелец, който рани тигъра, бяха хванати и съучастниците му. Професорът разполагаше с доказателства: сега не само Съветът за опазване на животните, но и целият научен свят ще се убедят, че фон Круг и фирмата „Пеликан“ бяха посегнали върху най-ценното за човечеството — Природата.

На другата сутрин Громов си замина със самолет. Но сега той водеше спокоен разговор с инспектора, седнал на гърба на слона Замба, наблюдаваше животните и птиците, любуваше се на багрите на индийската есен. Инспекторът разказа как веднъж Замба срещнал свиреп носорог и той, Радж, паднал от слона, свлякъл се в тревата и лежал неподвижно, защото носорог не напада неподвижната жертва; звярът сумтял тежко над него, но човекът не помръднал, докато умният слон не изгонил носорога.

— Чувах, професоре, че вашият нов модел знае навиците и законите на много животни не по-зле от някои зоолози — каза Радж Манас.

— Честно казано — рече Громов, — Реси ме учудва. В него, разбира се, няма нищо свръхестествено — всяка машина само потвърждава или отрича някаква идея. Но Реси попадна в необикновени условия. Когато преследваше сънните стрелци, той натрупа богат опит. И, кажи-речи, твърде бързо проверих мислите, с които съм живял дълги години. Необходимо е още веднъж да се поставят на оценка резултатите му. Извънредно отговорна е теорията, която искам да предложа на вниманието на учените.

Радж Манас не разпитва повече професора. Това, което чу, беше достатъчно: скоро ще се появи трудът, който се очаква от научния свят.

— Гледайте! — Инспекторът посочи към поляната. Там, сплели рога, се бореха два елена. — Съвсем като момчета — с удоволствие рече Радж Манас. — Това са зомбари, моите любимци.

1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 61
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)